Град Шумен

От най-дълбока древност земите на Шуменския край лежат на исторически кръстопът. Оттук минават много племена и народи, които оставят трайна диря със своята материална и духовна култура. Първите следи от човешки живот на територията на Шуменски регион датират от V хилядолетие пр. Хр.

Най-ранните находки открити при проучването на Шуменската крепост – предшественика на днешния град Шумен – са от ХІІ в. пр. Хр. През различните периоди крепостта е населявана от траки, римляни, византийци и славяни. Нейното стратегическо положение й отрежда важна роля в историческите събитията на европейския югоизток.

Близостта на Шуменската крепост със старите български столици Плиска и Преслав и със свързания с тях култов център Мадара е причината, владетелите на Първото българско царство да я запазят като военна твърдина. Тя има важно военностратегическо значение и по време на Второто българско царство, когато търновските царе разчитат на нея при защитата на държавата от изток. Уникален каменен надпис свидетелства за посещението в града на цар Иван Шишман в навечерието на турското нашествие. Той е най-ранният домашен извор, в който е изписано днешното му име Шумен.

Градът е завладян от войските на Али паша през 1388 г. и в него е настанен малък турски гарнизон. Шумен изиграва важна стратегическа роля в гибелната война, когато България е окончателно завладяна от турския нашественик. През 1444 г., след няколкодневна обсада, крепостта е превзета от войските на Втория кръстоносен поход на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело. След неуспешния край на кръстоносния поход, турците се връщат в града, за да го превърнат постепенно във важен военен и икономически център, какъвто остава до Освобождението.

Оскъдни са данните за историята на Шумен от първите десетилетия на робството. Замира обществения живот, строят се главно мюсюлмански култови сгради. През 1744 г. с дарение на Шериф Халил паша в града е построена най-голямата по българските земи Томбул джамия, запазена и до днес.

Няколко века след завладяването му, Шумен се превръща в здрава турска крепост, част от отбранителния четириъгълник Варна – Русе – Силистра – Шумен, а историята му е свързана с руско-турските войни от ХVІІІ и ХІХ век.

В епохата на Възраждането Шумен е един от най-бурно развиващите се икономически и културни центрове в българските земи. Градът е известен с оживените си чаршии, с многобройните си занаятчийски и търговски дюкяни, с повече от двадесет еснафски сдружения, със свое градско самоуправление. Произведения на шуменските занаятчии пътуват по всички големи панаири и тържища в Турската империя и извън нея. В Шумен пристигат стоки от Марсилия, Манчестър, Прага, Виена , Будапеща и т.н.

Историята отделя достойно място на приноса на града в Българското духовно възраждане. В Шумен са изработени учебни програми по европейски образец и е проведено първото по българските земи “училищно изпитание” (1846 г.), открито е първото класно девическо училище (1856 г.), приет е устав за селските училища и е въведено задължителното начално образование за децата от Варненско-Преславската епархия. През 1813 г. е организирано първото гражданско честване на празника на Св.Св. Кирил и Методий, на който е представено и първото в българските земи “театро”, а през 1856 г. е поставена комедията на Сава Доброплодни “Михал”, която историците на българския театър все още смятат за негово начало. През 1856 г. е открито едно от първите читалища – “Архангел Михаил”. През 1850 г. в Шумен е създаден първият български оркестър за “европейска” музика, а малко след това и първият ученически хор и оркестър. Шуменец е авторът на първата оригинална българска драма (Д. Войников “Стоян войвода”) и на първата българска повест (В Друмев “Нещастна фамилия”).

Шуменци се включват в борбите за църковна независимост, в Старозагорското въстание от 1875 г. , в Руско-турската освободителна война донесла свободата на Шумен чак на 6(18) юли 1878 г.

След Освобождението градът запазва място сред важните административни, стопански, културни и военни центрове на България. За сметка на упадъка на традиционните занаяти се развива фабрично производство. През 1882 г. е създадена първата в България пивоварна фабрика, чието производство “Шуменско пиво” и днес е едно от най-търсените у нас. Развива се кожухарска, мебелна и химическа промишленост. Градът е сред създателите и новаторите на педагогическото образование. През 1914 г. е създаден първият в страната оперетен театър.

През периода петдесетте – осемдесетте години на ХХ век съдбата на Шумен е сходна с тази на първите десет града в България.

От 1950 до 1966 г. носи името Коларовград, след което отново е върнато старото - Шумен. Остава важен административен център – областен, окръжен, общински, какъвто е и до днес. Развива машиностроене, цветна металургия, дървообработване.

Шумен е университетски град.

Няколко професионални института представят културата на града – драматично-куклен театър, художествена галерия, голяма библиотека, регионален музей (един от най богатите в България), четири мемориални къщи-музеи.

Днес Шумен наброява 82 500 жители, което го нарежда на десето място в България.