Къща музей “Панайот Волов”

Къща-музей „Панайот Волов“ Това е домът, в който е израснал един от най-обаятелните герои на Българската национална революция − апостолът на Априлското въстание Панайот Волов. През 1966 година домът на героя е реставриран и превърнат в музей. Днес той е най- старата запазена шуменска къща от края на ХVІІІ век. С оригинални материали е пресъздадена обстановката, в която са преминали детските и младежки години на героя, роден през късната есен на 1850 година в будния тогава възрожденски град Шумен.

Локация: 

Битовата експозиция разкрива условията на живот на голямото, бедно, но задружно семейство Волови. В къщата има три помещения – “Пещи”, “Къщи”, ”Соба”. Кухнята (“Пещи”), все още пази всичко необходимо за приготвянето на хляба и вкусните гозби на стопанката. Сахани, гърнета и паници лежат по полиците във всекидневната стая (“Къщи”), а софрата с малките трикраки столчета около нея, някога е събирала цялото домочадие − майката Василка, бащата Вичо и техните седем деца – Стефания, Панайот, Вичка, Никола, Марин, Йордан и Димитър. Шарени черги, възглавници и снежнобели кенарени платна покриват навред “Соба”-та, в която се намира и работният кът на пословично ученолюбивия Панайот Волов. Подредени на масичка, тук още стоят неговите книги, свещника, мастилницата, красивата порцеланова кутия и Ботевите вестници „Знаме”. Навън, живописният двор и зеленината на двувековния орех още пазят духа на възрожденското време. На това място-светиня, са се раждали смелите революционни мечти и кроежи на младия Панайот Волов и са се провеждали тайни комитетски събрания. През 1976 г. е открита специална експозиционна зала, в която чрез богат веществен и фотодокументален материал се разказва подробно за живота и делото на бележития шуменец. Първите витрини въвеждат посетителя в атмосферата на възрожденския Шумен и неговите традиции. Представени са ученическите години на П. Волов в родния град и в чужбина. След шестгодишно си обучение в Русия, П. Волов се завръща в родния град и израства като виден общественик, читалищен деятел, театрал, учител и директор на Мъжкото класно училище. Документите разказват и за революционната дейност на Волов, който още с пристигането си в Шумен е избран за Председател на местния комитет, а от м. юни 1874 г. Българският централен революционен комитет, начело с Любен Каравелов му гласува най-висше доверие − той да продължи мисията на Васил Левски като „нов апостол”. Карти, снимки и светлинно табло документират как П. Волов, също като Дякона обикаля българските земи, възобновява угасналите комитети и създава нови. Като деен член на БРЦК в Букурещ, начело с Христо Ботев и на Апостолското събрание в Гюргево, шуменският революционер става един от организаторите на две български въстания. − Старозагорското от есента на 1875 г. и Априлското от 1876 г. Особен акцент в експозицията са Априлската епопея и дейността на П. Волов като Главен апостол на IV Панагюрски революционен окръг. Сред експонатите реликви могат да се видят: софрата на Гани Маджареца от Карлово, на която са се хранили В. Левски и П. Волов и кръстчето, което шуменският апостол е носил на гърдите си. В специална витрина са оръжията на видни революционери от Шуменския край, сред които е и пушката на П. Волов, с която той обявява началото на бунта в Панагюрище на 20 април 1876 г. Волов загива на 26 май 1876 г. край с. Бяла, Русенско. Многобройните произведения на изкуството, експонирани в музейната зала представят динамиката на едно велико време и светлия образ един от най-великите български герои. Къща-музей „Панайот Волов” осъществява активна събирателска и разнообразна музейно- педагогическа дейност, разполага с богат научен фонд и тематична библиотека, с повече от 3 хиляди книги, посветени на националноосвободителните борби на българите.