Християнско изкуство
Регионалният исторически музей в град Шумен съхранява богата колекция от икони, църковна утвар и богослужебни книги, комплектувана в продължение на повече от сто години. Хронологическите граници на тази колекция започват с цветните фрески от ІV в. украсявали византийската базилика край днешното с. Хан Крум (най-ранните християнски образи открити по българските земи), минават през иконите от Преславската рисувана керамика и стигат до творбите на едни от най-известните български зографи на ХІХ в. Част от тези експонати са придобити при археологически разкопки, други са собственост на шуменски фамилии предали ги в музейните фондове, трети са открити при комплексни експедиции или са спасени от унищожение поради лошо стопанисване. Най-голям дял в тази колекция (над 160 на брой) заемат възрожденските икони. Особено внимание сред тях заслужават иконите рисувани от двамата шуменски зографи – Никола Василев и Васил Хр. Беделев. За първият се знае, че е роден в Шумен през 1834 г. и е учил живопис в Македония и Гърция. Зографисвал е църкви в Шуменско, Варненско, Сливенско и в Добруджа. Голяма част от запазените до днес икони на зографа – царските икони “Св. Богородица с Младенеца”, ”Исус Христос”, “Св. Димитър”, “Св. Николай Чудотворец” т.н., трите негови автопортрета, както и личните му пособия за приготвяне на бои, са в Шуменската колекция. Васил Беделев работи през втората половина на ХІХ в. във Варненско и Шуменско. В колекцията се пазят неговите икони “Благовещение”, “Св. Богородица с Младенеца и Светии”, “Исус Христос и Светии”, “Св. Пантелеймон и Светии”. От запазените няколко икони, носещи подписа и на двамата е ясно, че за известно време Никола Василев и Васил Хр. Беделев работят заедно Уникална за иконописната традиция е иконата “Кръщение Господне”, рисувана върху лицевата част на череп от сом. Иконата е датирана в 1830 г. и е дело на тревненския зограф Костадин Витанов. Колекцията включва както подписани, така и неподписани икони. Върху подписаните се четат още имената на зограф Йонко поп Димитров, Анастас Зограф, хаджи Анагност и др. Три спасени от унищожаване проскинитария с тревненска дърворезба и икони на Н. Василев и хаджи Анагност; щампи от ХVІІІ и ХІХ век от Светогорските манастири “Ватопед” и “Св. Георги” и от Рилския манастир; примитиви от домашни иконостаси; руски икони с много богат обков и нагръдни иконки, донесени по българските земи от руските войски по време на войните им с турците са само част от богатата колекция.