НИАР „МАДАРА”

Националният историко-археологически резерват “Мадара” е събрал в едно богата
история, разнообразие от археологически паметници, красива природа и уникален скален релеф – Мадарски конник.

Тук са открити следи от култури на различни племена и народи населявали Мадара от V хилядолетие пр. Хр. до ХV век. Най-красивото място в Североизточна България е заселено от човека през каменно-медната епоха. Животът започва в пещерите около пълноводен извор. Археологическите проучвания на надгробни могили и светилища и откритите голям брой ценни археологически находки, свързват античния период на Мадара с тракийско население, обитавало тези земи от V в. пр. Хр. до ІV в. В римско време голямото поземлено имение (вила Рустика ІІ–Vв.) и крепостта на Мадарското плато (просъществувала чак до ХV век), осигуряват препитание и сигурност.

През цялото време на своето съществуване Мадара е култов център. Магическото
излъчване на величествените скали привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. Затова говорят останките на тракийското светилище на трите нимфи, издигнатите под скалите храмове за езически обреди, останките от християнски църкви изградени след приемане на християнството през ІХ век. През ХІV век тук е създаден най-големият в България скален християнски манастир с над 150 килии и скални църкви. Резерватът е забележителен и с изключителните си природни дадености – величествени скали и пещери, извори, разнообразна флора и фауна с редки видове.
Най-значимият паметник в Националния историко-археологически резерват “Мадара” е
уникалният скален релеф Мадарски конник открит за науката от Феликс Каниц през 1872 г. Символично е мястото избрано за паметника. Мадарските скали носят магнетична сила и много преди неизвестният майстор да извая своя шедьовър, бликащата и до днес вода е ваяла върху скалите причудливи форми, които живеят и ще живеят дълго. С това Мадарският конник е обречен на вечност. Съдбоносното значение на историческите събития породили идеята за създаването му, го издига високо над всекидневното и временното. Затова Мадарският конник е на непристъпно място, но дава възможност да се възприема отдалеч. Върху отвесната скала е изсечена грижливо разработена триумфална сцена, представена с много подробности и изпълнена със символи. Това е символична ловна сцена, в която ловецът е триумфиращ владетел. Лъвът лежи прободен от копието на владетеля точно над шията, а след него тича куче. Силният неприятел е победен, а конникът е в уверен ход напред. Според специалистите това е символ на победа на български хан и на мощта на утвърждаващата се българска държава. Врязаните около конника надписи на гръцки език свързват Мадарския конник
с трима български ханове – Тервел, Крумесис и Омуртаг (VІІІ – ІХ в.) и поставят началото на писаната българска история. Победи, договори, задължения заплащани в злато, неспазени условия, които водят до войни, важни междудържавни отношения налагат извода, че една държава е държава, когато получи международно признание. Мадарският релеф повече от всеки друг български паметник символизира създаването на Българската държава. Поради своята уникалност, през 1979 г. той е включен в списъка на ЮНЕСКО като културна ценност със световно значение.
През 2008 г. Мадарският конник е определен за Глобален символ на България.
В резервата, в изцяло обновена сграда е уредена музейна експозиция, в която могат да
бъдат видени археологически находки от всички исторически епохи проучвани в продължение на
стотици години.