За връзка
През ХІV в. започват турските нашествия на Балканския полуостров. Град Шумен е превзет от войските на Али паша през 1388 г. В Шуменската крепост е настанен малък турски гарнизон. Градът изиграва важна стратегическа роля в гибелната война, когато България е окончателно превзета.
През 1444 г. полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело тръгва на втория си кръстоносен поход за освобождаване на християните от османско владичество. Войските лесно превземат малките вътрешни крепости в Североизточна България, но Шуменската крепост оказва сериозна съпротива. Държана в няколкодневна обсада, тя е превзета, но е силно разрушена и опожарена. След неуспешния край на кръстоносния поход и връщането на турците в града, те постепенно го превръщат във важен военен и икономически център, какъвто остава до Освобождението.
Чрез снимки, документи и веществени материали, експозицията разкрива историята на град Шумен и Шуменски район в периода на османското владичество – обсадата на крепостта от християнските войски, данъците, плащани от християнското население, демографски облик на региона, архитектурата на града.
Акцент в експозицията пада и върху икономическото развитие на града – чаршиии, занаяти, търговските връзки на шуменските търговци с европейски страни, а също така и в борбите за църковна и национална независимост.
Експозицията се развива и с духовното възраждане на шуменци през този период чрез снимков и веществен материал – първи училищни реформи, изпитвания, учебници и изтъкнати възрожденски учители – всички те, доказващи първенството на Шумен в учебното дело. Отделено е внимание на първото гражданско честване на празника св. св. Кирил и Методий, съпроводено с първото „театро”, а също така и материали от комедията „Михал” на Сава Доброплодни, смятана до скоро рождение на българския театър. Отбелязани са първият български оркестър и първият ученически такъв. Място е отредено и на приносът на шуменци за възрожденската литература и един от особено ценните за РИМ – Шумен експоноти – Неделникът на Софроний Врачански.
Етнографската част на експозицията в тази зала представя материалната култура в Шуменския край от втората половина на ХІХ и началото на ХХ век. Показани са традиционният бит и уредба на българския дом и европейското влияние, традиционните мъжка и женска шуменска носия и модното европейско облекло от гардероба на шуменци. Европейските стоки влизат в шуменските домове още в средата на ХІХ в. благодарение на силно развитите търговски контакти и напълно съответстват на водещото място, което градът заема като икономически, просветен и културен център в българските земи.