За връзка
Къща „Ованес Авшарян” е паметник на културата с местно значение. Тя е построена в Арменската махала. По външен изглед и по вътрешно оформление е образец на многото жилища на богати арменци златари, които са населявали тази махала преди Освобождението. Тя е една от малкото запазени триетажни възрожденски къщи в Шумен. Построена е на кръстовището на две улици, като в обширния двор се е влизало с подлез под стопанската сграда. Плановата схема е проста симетрична композиция, получена от групирането на три помещения – малък салон, минаващ през цялата дълбочина на къщата, с по една голяма стая от двете му страни. Салонът има удължени пропорции, вследствие на чувствително издадените напред квадратни кьошкове.
Най-богата декоративна обработка има първият етаж (фактически втори). Повдигнатият кьошк, пространствено разделен от салона, е акцентиран със самостоятелно решен дълбоко профилиран дървен таван. Стълбата, оригинално преградена с високи струговани балюстри, представлява елемент от украсата на салона. Оформянето на стаите е еднотипно: задната им стена е заета изцяло от големи таблени долапи, комбинирани с поставената под ъгъл входна ниша; таваните са прави, от дъски и профилирани летви (като всички останали в къщата). Различията в детайлите придават оригинален облик на помещенията.
На фасадата се налага триетажният мотив на кьошка, създаващ оптическа симетрия на иначе нееднаквите фасадни половини на къщата. Вертикалните пропорции на отделните части се уравновесяват от хоризонталните линии на междуетажните корнизи и открояващите се на бялата мазилка редове прозорци, рамкирани с тъмно дърво. Подходящ завършек на изградената фасадна композиция е широката обшита дървена стряха, слабо заоблена в ъглите и с лъчеобразно подредени летви.
Застроената площ на къщата не надминава 100 квадрата. Сравнително голямата височина и просторните стаи с тяхната хубава декоративна обработка правят от тази сграда забележителен паметник на жилищното строителство в Шумен от средата на ХІХ век.
Къщата е реставрирана през 1985 г.
Измененията в уредбата на шуменската къща започват преди Освобождението на България, през 50-те – 60-те години на ХІХ век. Те са свързани с един твърде значим факт – пребиваването на полските и унгарските емигранти в града, оставили трайни впечатления сред населението.
Внасянето на виенски мебели в Шумен може да се отнесе към този период – „Различна беше и къщната уредба на Костаки. В неговата гостна за първи път се внесоха плетени виенски столове, които за дълго не излязоха от устата на шуменци…” – Стилиян Чилингиров. За гостната се използва и „мека мебел” с резби, апликации, плюш или кадифе, ресни и пискюли.
Освен гостната, изменения претърпяват спалното помещение, трапезарията и най-несъществено кухнята. Подредбата на къщата в следосвобожденския период има за образец тази на домовете в страни от Средна и Западна Европа, а съдържанието на новата европейска уредба включва подвижните мебели, което дава свобода при подреждането им и по-свободно използване на предназначението на помещенията. Носители на тези промени са първите фабриканти, търговци, предприемачи, кредитори, банкери, висши военни и чиновници, а в Шумен това са фамилиите на Мощеви, Радушеви, Симеонови, Чаневи, Халтъкови.